Между 681 и 1396 година българските земи живеят в собствен ритъм, който не прилича нито на античния свят, нито на времето след тях. Големите събития от хрониките остават на заден план, защото средновековен живот се определя от сезона, от земята и от вярата. Затова е по-честно да се говори за няколко свята, които съществуват едновременно, отколкото за едно общо битие.
Къщи, села и укрепени градове: средновековен живот в камък и дърво
Повечето хора през този период живеят в села, а не в градове. Къщата е тясна и обикновено е една стая с огнище в средата, изградена от дърво, плет и глина, а в каменистите краища и от камък. Прозорци почти липсват, защото светлината влиза през малък отвор, който през зимата се закрива с дъска или с плат. Димът излиза през отвор в покрива, тъй като комините се появяват едва по-късно.
Обзавеждането е оскъдно. То се състои от сандъци, пейки, ниска маса и места за спане, издигнати от пода, за да се пазят от студ и влага.
Селото се разполага там, където има вода, обработваема земя и гора за дърва, а около него са нивите, пасищата и харманът. Встрани остават планинските и горските места, които служат за убежище при нападение, а земята се обработва съвместно, като част от реколтата отива към владетеля или към църквата като данък и повинност.
Градовете изглеждат съвсем различно. Те са оградени със стени и с кула, а вътре има каменни църкви, работилници, пазар и тесни улици. Крепостта приютява управника и войската при обсада. В тях се събират занаятчии и търговци, затова животът е по-подреден и по-разнообразен, отколкото в селото, но и по-зависим от реда, който се поддържа от властта.
Храна, земеделие и занаяти
Основата на трапезата е хлябът и вареното жито, допълнени от боб, леща, зеле, ряпа, лук и чесън. Месото се яде рядко и главно по празници, защото добитъкът е ценен за работа и за мляко. Реката и езерото дават риба, която по време на пост заема мястото на месото. Солта е скъпа и се използва пестеливо, а храната се запазва чрез сушене, осоляване и опушване.
Земеделието определя календара на цялата година. Оранта се извършва с дървен плуг, който теглят волове. Жътвата събира всички на нивата. Вършитбата продължава с дни, а част от земята остава под угар, за да си почине.
Занаятчиите превръщат суровината в стока за хората, като ковачът прави рала, брадви и подкови, грънчарят работи на колело и пече глината, тъкачът преде и тъче платно, а кожарят обработва кожа. В по-големите средища тези умения се обединяват и се появяват работилници, които работят за по-широк кръг от клиенти.
Обличане и ежедневни грижи
Дрехите са от лен, коноп и вълна, изтъкани вкъщи и скроени просто. Основното е дълга риза, върху която се носи горна дреха, краката са обути в цървули от кожа, а през зимата се добавя кожух от овча кожа, защото топлината струва повече от вида.
Боите се правят от растения и кори. Лукът дава жълто. Ореховата кора дава тъмно, а от други билки се добиват червени и зелени оттенъци. Затова цветът на дрехата не е случаен, а показва с какви материали разполага домакинството, а понякога и мястото на човека в общността.
Грижата за тялото следва водата и сезона. Хората се мият в реката, в корита и в баня, където има такава, а косата се сресва с дървен гребен. При болест се разчита на билки, отвари, молитва и на местния знахар, защото лекарят е рядкост и се среща главно при богатите.
Семейство, нрави и обичаи
Домакинството е по-широко от родителите и децата. В него живеят няколко поколения заедно с жените, които са се омъжили в къщата, и всеки има определена работа според възрастта и пола. Най-възрастният мъж ръководи стопанството, а думата на старата жена се чува при бракове, раздели и спорове.
Бракът не е лично решение, а въпрос между семейства. Той се урежда след разговори, с дарове и с уговорки за земята, а църковният обред го утвърждава.
В общността се държи на реда и на думата. Гостът се посреща с хляб и с място на масата, старшият се изслушва, а обидата се урежда чрез посредник, преди да прерасне във вражда между родовете. Редица правила остават неписани и се предават като обичай, който върви редом със закона на властта.
Празници и религиозен живот
Приемането на християнството през 864 година променя разпределението на годината. Църковните празници задават постите, забраните за работа и дните за покой, а неделята се превръща в ден, в който се спира трудът. Старият обичай не изчезва, а се свързва с новата вяра и приема християнски смисъл.
Църквата е и мястото на знанието. При нея се учат букви, преписват се книги и се води сметката за раждания и за встъпвания в брак. В малките селища свещеникът често е единственият, който може да чете, и затова около него се събират и духовните, и битовите въпроси.
Празниците следват и труда, и вярата. Коледата и Великден се отбелязват тържествено, а към тях се присъединяват обреди с маски, с песни и с предмети за късмет, останали от старо време. Погребението и поменът също имат строг ред, защото смъртта е постоянен спътник и се приема като част от живота.
Така всекидневието се оказва по-трайно от войните и от смените на владетели. Къщата, нивата, празникът и обичаят се повтарят векове наред и оставят следа, която откриваме и днес. Затова средновековният живот се чете не само в хрониките, но и в предметите по нивите и в песните, които са се запазили.
